10 sept 2009, 22:42

Дори да премълчим...

609 0 0

Кога сме загубили пътя
и се лутаме в гори и джунгли, безпризорни.
Кога сме забравили добротата
и я заместваме със студенина
и горчивина, погрешка, и мислим, че сме добре.
Кога сме пренебрегнали истината
за света около нас, за мен, за теб, за вас
и сме повярвали само в лъжата.
Откога заместваме копнежа, красотата
с меркантилност, с грозотата
и свикваме с това.
Откога заместваме любовта с парите
и питаме защо са сиви дните и свикваме с това.
Откога си правим собствени затвори,
заключваме се отвътре и отвън,
откога сме палачи на собствената си душа,
неусетно и сигурно, прогонили любовта.
Трудно някой ще си каже,
даже ще махне небрежно с ръка.
Дори да премълчим отговорите на въпросите сега,
нека потърсим искрата,
да ни споходи топлината и светлината,
заради самите нас и за другите след нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...