10.09.2009 г., 22:42

Дори да премълчим...

605 0 0

Кога сме загубили пътя
и се лутаме в гори и джунгли, безпризорни.
Кога сме забравили добротата
и я заместваме със студенина
и горчивина, погрешка, и мислим, че сме добре.
Кога сме пренебрегнали истината
за света около нас, за мен, за теб, за вас
и сме повярвали само в лъжата.
Откога заместваме копнежа, красотата
с меркантилност, с грозотата
и свикваме с това.
Откога заместваме любовта с парите
и питаме защо са сиви дните и свикваме с това.
Откога си правим собствени затвори,
заключваме се отвътре и отвън,
откога сме палачи на собствената си душа,
неусетно и сигурно, прогонили любовта.
Трудно някой ще си каже,
даже ще махне небрежно с ръка.
Дори да премълчим отговорите на въпросите сега,
нека потърсим искрата,
да ни споходи топлината и светлината,
заради самите нас и за другите след нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...