Кога сме загубили пътя
и се лутаме в гори и джунгли, безпризорни.
Кога сме забравили добротата
и я заместваме със студенина
и горчивина, погрешка, и мислим, че сме добре.
Кога сме пренебрегнали истината
за света около нас, за мен, за теб, за вас
и сме повярвали само в лъжата.
Откога заместваме копнежа, красотата
с меркантилност, с грозотата
и свикваме с това.
Откога заместваме любовта с парите
и питаме защо са сиви дните и свикваме с това.
Откога си правим собствени затвори,
заключваме се отвътре и отвън,
откога сме палачи на собствената си душа,
неусетно и сигурно, прогонили любовта.
Трудно някой ще си каже,
даже ще махне небрежно с ръка.
Дори да премълчим отговорите на въпросите сега,
нека потърсим искрата,
да ни споходи топлината и светлината,
заради самите нас и за другите след нас.