18 sept 2011, 15:50

Дори на края на света! 

  Poesía » De amor
1010 0 9

 

Тъгата от капчука капе.

Настъпила е Есента.

Мъгли земицата ми хапят.

Държа във шепа Обичта...

 

Любовни семенца в браздите,

а после кълнче, песен, звук...

Дори дъждецът нейде скрит е,

щом шепна името ти тук...

 

Любовни семенца в браздите...

а аз те имам само в стих...

Кога ще видят и Очите,

пред теб че съм и ням, и тих?!

 

Любовни семенца в браздите...

Аязмо си... За болки лек...

и мери ръст дори с звездите

среднощ и земният човек...

 

Любовни семенца в браздите...

Една Мечта... Прекрасно Чудо!

Несвястна дързост във очите...

а Разумът ни ни погубва!

 

Обичам Дивото Момиче!

Обичам те, о, Самота!

Ако ме няма - ще заничам,

дори да съм накрай света!

 

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??