Дори на края на света!
Тъгата от капчука капе.
Настъпила е Есента.
Мъгли земицата ми хапят.
Държа във шепа Обичта...
Любовни семенца в браздите,
а после кълнче, песен, звук...
Дори дъждецът нейде скрит е,
щом шепна името ти тук...
Любовни семенца в браздите...
а аз те имам само в стих...
Кога ще видят и Очите,
пред теб че съм и ням, и тих?!
Любовни семенца в браздите...
Аязмо си... За болки лек...
и мери ръст дори с звездите
среднощ и земният човек...
Любовни семенца в браздите...
Една Мечта... Прекрасно Чудо!
Несвястна дързост във очите...
а Разумът ни ни погубва!
Обичам Дивото Момиче!
Обичам те, о, Самота!
Ако ме няма - ще заничам,
дори да съм накрай света!
© Красимир Дяков All rights reserved.
