Дори пред смъртта ще се смея...

4 ene 2011, 20:12

Poesía » Otra

421 0 2

Привели сме ниско главите си

като пешки в дъска бяло-черна,

пропускайки глупаво дните си,

а искайки с алчност безмерна.

Снишили сме долу телата си

като бурени в земната гръд.

Уж ние правим съдбата си,

а все следваме чуждия път.

Свели сме скришно очите си,

но гледаме с погледи празни

и чувстваме празни гърдите си –

сърцата издъхват със спазми.

Да вдигнем високо главите си!

Да станем царе вместо пешки!

Да обичаме всеки от дните си!

Да живеем, дори и със грешки!

Да изправим гордо телата си!

Да спрем да пълзим по земята!

Да грабнем във длани съдбата си,

да запалим в сърцето искрата!

Погледнете ме! Вижте очите ми!

Аз обичам със страст! Аз живея!

Елате с мен! Вижте мечтите ми!

Дори пред смъртта ще се смея...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rozita-p (Росица)

2011-01-05T10:48:39+02:00

Дано успееш!
Опасявам се, обаче, че по-нататък може да откриеш, че истинските изпитания са не това, което се случва на нас, а на хората, които обичаме.
goredoly (Миглена Цветкова)

2011-01-04T20:14:26+02:00

Браво на теб! Не всеки успява.