Jan 4, 2011, 8:12 PM

Дори пред смъртта ще се смея... 

  Poetry » Other
448 0 2
Привели сме ниско главите си
като пешки в дъска бяло-черна,
пропускайки глупаво дните си,
а искайки с алчност безмерна.
Снишили сме долу телата си
като бурени в земната гръд.
Уж ние правим съдбата си,
а все следваме чуждия път.
Свели сме скришно очите си,
но гледаме с погледи празни
и чувстваме празни гърдите си –
сърцата издъхват със спазми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Младенова All rights reserved.

Random works
: ??:??