Дори пред смъртта ще се смея...
Привели сме ниско главите си
като пешки в дъска бяло-черна,
пропускайки глупаво дните си,
а искайки с алчност безмерна.
Снишили сме долу телата си
като бурени в земната гръд.
Уж ние правим съдбата си,
а все следваме чуждия път.
Свели сме скришно очите си,
но гледаме с погледи празни
и чувстваме празни гърдите си –
сърцата издъхват със спазми.
Да вдигнем високо главите си!
Да станем царе вместо пешки!
Да обичаме всеки от дните си!
Да живеем, дори и със грешки!
Да изправим гордо телата си!
Да спрем да пълзим по земята!
Да грабнем във длани съдбата си,
да запалим в сърцето искрата!
Погледнете ме! Вижте очите ми!
Аз обичам със страст! Аз живея!
Елате с мен! Вижте мечтите ми!
Дори пред смъртта ще се смея...
© Яна Младенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво на теб! Не всеки успява.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Опасявам се, обаче, че по-нататък може да откриеш, че истинските изпитания са не това, което се случва на нас, а на хората, които обичаме.