Привели сме ниско главите си
като пешки в дъска бяло-черна,
пропускайки глупаво дните си,
а искайки с алчност безмерна.
Снишили сме долу телата си
като бурени в земната гръд.
Уж ние правим съдбата си,
а все следваме чуждия път.
Свели сме скришно очите си,
но гледаме с погледи празни
и чувстваме празни гърдите си –
сърцата издъхват със спазми. ...