Дори сама да остана
Дори сама да остана
Не искам назад да поглеждам.
Крачка не ще да направя.
Дори сама да остана,
за кръста си аз ще се хвана.
И по пътеките стръмните,
обрасли с треви и бодили,
където Бог първи премина,
ще падам стократно и ставам.
Дълбоко с ръцете ще ровя.
Ше търся следи от кръвта Му,
която за мене пожертва,
с която от грях Той спаси ме.
Червени божури ще цъфнат
под пръстите щом ги надигна.
Пътеките тесни ще бликнат
от слънце и радост облени.
Тогава Иисус ще пристигне
от светлината повикан.
не ще да погледне и пътя,
по който до тук съм вървяла.
Той с обич ще ме покани,
разтворил и двете си длани,
в небесното царство да мина
и кръста ми тежък ще снеме.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мъдро е човек да осъзнава своя път и да върви с достойнство по него, но по- добре е да не бързаме!
Поздрави, Тони!Прочетох с удоволствие! -
Красив стих найстина чудесен!Радвам се че мога да те поздравя като приятел!До нови!!!
-
Стихото блика от чистота и искреност към Бога!Силна си на тази тема, Стойна!Хареса ми и го оценявам!Поздрави и хубав ден!
-
Тина, Мисана и Краси -приятели, благодаря за коментарите!
Бог да ви благослови и подари хубав ден! -
Ако тази пътека си хванала - браво ти, шапка ти свалям!
-
Мило момиче, не
бързам. Повечето от пътят ми е вече извървян и силно
обичам живота, но пътят към Небесното царство много трудно и бавно се проправя. Младостта е щастлива, защото има бъдеще!
Евелина, щастлива съм от вниманието ти - като слънчеце в зиме ден си за мен. Благодаря ти! -
Мила ,приятелко! Истинско удоволствие за мен е да чета стихотворенията ти!Днес отново ще запазя в сърцето си спомен, от красотата с която ни даряваш!Благодаря ти! Щастлива съм,че те има! Прегръщам те!
-
Хубавото ти стихотворение, Стойна /заслужаващо най-висока оценка/, ме накара за сетен път да се замисля за търсенията на всеки човек. Търсенията на духовния път, наречен Иисус. И друг път съм го казвал, но пак ще го повторя, защото това е особено важно да бъде разбрано от всеки вярващ. Не Христос трябва да ни протегне спасителна ръка, а ние трябва да му подаден ръката - нашата отворена ръка, която той очаква.
Защото Христос е стадий на нашето вътрешно духовно развитие. Той е Пътя и Истината и Живота. Ние трябва да пробудим мистическият Христос в нас, а още по-точно да извървим Пътя си до него /личен Път/ и да се прелеем в него. Така се стига до онова ниво - до онзи висок дан, за който апостол Павел произнесе съдбовните си думи: "Не живея вече аз, а Христос живее в мен!" -
Тази Стойна - за къде бързаш..., на всеки му се иска да остане на тази земя по-дълго време...!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Никола - благодаря ти за коментара.Двамата с тебе сме много производителни. Стихът ни е също близък, а може би и възръстта.Тази вяра е, която ми дава сили и поддържа духа.Знам,че винаги имам закрила и съм се оставила в Неговите ръце.Знаеш защо ти го пиша.
Неведоми са Господните пътища - отдай се на дарбата си!
Ачо, ти никога не ме забравяш.Добър приятел си!
Ваня - Аз не съм се разбързала за никъде, но времето бърза.Вече не се изкачвам, а слизам надолу, но това не ми пречи да обичам живота.Много го обичам и вярата ми помага в трудностите. Духът ми е млад и забравям за годините.Много близка те чувствам, затова си позволих да пиша повече.Извинявай!
На тримата желая много здраве и лека нощ!