6 нояб. 2014 г., 21:20

Дори сама да остана

549 0 10

           Дори сама да остана

 

                                  

                                           Не искам назад да поглеждам.

                                           Крачка не ще да направя.

                                           Дори сама да остана,

                                           за кръста си аз ще се хвана.

                                           И по пътеките стръмните,

                                           обрасли с треви и бодили,

                                           където Бог първи премина,

                                           ще падам стократно и ставам.

                                           Дълбоко с ръцете ще ровя.

                                           Ше търся следи от кръвта Му,

                                           която за мене пожертва,

                                           с която от грях Той спаси ме.

                                           Червени божури ще цъфнат

                                           под пръстите щом ги надигна.

                                           Пътеките тесни ще бликнат

                                           от слънце и радост облени.

                                           Тогава Иисус ще пристигне

                                           от светлината повикан.

                                           не ще да погледне и пътя,

                                           по който до тук съм вървяла.

                                           Той с обич ще ме покани,

                                           разтворил и двете си длани,              

                                           в небесното царство да мина

                                           и кръста ми тежък ще снеме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, приятели!
    Никола - благодаря ти за коментара.Двамата с тебе сме много производителни. Стихът ни е също близък, а може би и възръстта.Тази вяра е, която ми дава сили и поддържа духа.Знам,че винаги имам закрила и съм се оставила в Неговите ръце.Знаеш защо ти го пиша.
    Неведоми са Господните пътища - отдай се на дарбата си!
    Ачо, ти никога не ме забравяш.Добър приятел си!
    Ваня - Аз не съм се разбързала за никъде, но времето бърза.Вече не се изкачвам, а слизам надолу, но това не ми пречи да обичам живота.Много го обичам и вярата ми помага в трудностите. Духът ми е млад и забравям за годините.Много близка те чувствам, затова си позволих да пиша повече.Извинявай!
    На тримата желая много здраве и лека нощ!
  • Мъдро е човек да осъзнава своя път и да върви с достойнство по него, но по- добре е да не бързаме!
    Поздрави, Тони!Прочетох с удоволствие!
  • Красив стих найстина чудесен!Радвам се че мога да те поздравя като приятел!До нови!!!
  • Стихото блика от чистота и искреност към Бога!Силна си на тази тема, Стойна!Хареса ми и го оценявам!Поздрави и хубав ден!
  • Тина, Мисана и Краси -приятели, благодаря за коментарите!
    Бог да ви благослови и подари хубав ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...