Дори сама да остана
Дори сама да остана
Не искам назад да поглеждам.
Крачка не ще да направя.
Дори сама да остана,
за кръста си аз ще се хвана.
И по пътеките стръмните,
обрасли с треви и бодили,
където Бог първи премина,
ще падам стократно и ставам.
Дълбоко с ръцете ще ровя.
Ше търся следи от кръвта Му,
която за мене пожертва,
с която от грях Той спаси ме.
Червени божури ще цъфнат
под пръстите щом ги надигна.
Пътеките тесни ще бликнат
от слънце и радост облени.
Тогава Иисус ще пристигне
от светлината повикан.
не ще да погледне и пътя,
по който до тук съм вървяла.
Той с обич ще ме покани,
разтворил и двете си длани,
в небесното царство да мина
и кръста ми тежък ще снеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
