Дори сега...

14 jul 2021, 23:27

Poesía » De amor

321 0 0

Дори сега,

след хиляди години

в очите ти съзирам своя бряг.

Дори сега, след бури немислими,

бих хвърлила сърцето си в снега.

Дори сега, насън или наяве,

пристанище за дните ми ще бъдеш,

надежди, трепети, умора,

във буен вихър ще се завъртят!

Дори сега,

каквото и да вкусих,

душата ми от музика прелива,

а нотите във стълбица се вият,

че всяка нота е незабравима!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.