Дори сега...
870
0
0
Дори сега,
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега.
Дори сега, насън или наяве,
пристанище за дните ми ще бъдеш,
надежди, трепети, умора,
във буен вихър ще се завъртят!
Дори сега,
каквото и да вкусих,
душата ми от музика прелива,
а нотите във стълбица се вият,
че всяка нота е незабравима!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Pavlina Kertikova Todos los derechos reservados
