14 jul 2021, 23:27

Дори сега... 

  Poesía » De amor
575 0 0
Дори сега,
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега.
Дори сега, насън или наяве,
пристанище за дните ми ще бъдеш,
надежди, трепети, умора,
във буен вихър ще се завъртят!
Дори сега,
каквото и да вкусих,
душата ми от музика прелива, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pavlina Kertikova Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??