14 jul 2021, 23:27

Дори сега...

862 0 0

Дори сега, 

след хиляди години

в очите ти съзирам своя бряг.

Дори сега, след бури немислими,

бих хвърлила сърцето си в снега.

Дори сега, насън или наяве, 

пристанище за дните ми ще бъдеш, 

надежди, трепети, умора,

във буен вихър ще се завъртят!

Дори сега,

каквото и да вкусих, 

душата ми от музика прелива,

а нотите във стълбица се вият, 

че всяка нота е незабравима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pavlina Kertikova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...