Jul 14, 2021, 11:27 PM

Дори сега... 

  Poetry » Love
470 0 0

Дори сега, 

след хиляди години

в очите ти съзирам своя бряг.

Дори сега, след бури немислими,

бих хвърлила сърцето си в снега.

Дори сега, насън или наяве, 

пристанище за дните ми ще бъдеш, 

надежди, трепети, умора,

във буен вихър ще се завъртят!

Дори сега,

каквото и да вкусих, 

душата ми от музика прелива,

а нотите във стълбица се вият, 

че всяка нота е незабравима!

© Pavlina Kertikova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??