Дори сега...
858
0
0
Дори сега,
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега.
Дори сега, насън или наяве,
пристанище за дните ми ще бъдеш,
надежди, трепети, умора,
във буен вихър ще се завъртят!
Дори сега,
каквото и да вкусих,
душата ми от музика прелива,
а нотите във стълбица се вият,
че всяка нота е незабравима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pavlina Kertikova Всички права запазени
