Дори тогава...

divata_20 (Вес Жи)
16 19

25 nov 2009, 10:40

Poesía » De amor

798 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

аз съм твой единствен пристан,

сътворен от безмълвни мечти.

Ела, ще те приютя в своите обятия...

Събудена от полъха на вятъра,

с дъх на нощ той ми шепти,

че срещнал те е там, в безкрая

и споделил си му, че ме обичаш ти.

Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

Оглеждайки се в кристалните води на океана,

сякаш моят смях играе сред подводните скали,

но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

Посветено отново на теб, Любов...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.