25 nov 2009, 10:40

Дори тогава...

1.2K 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

 и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

 аз съм твой единствен пристан,

 сътворен от безмълвни мечти.

 

Ела, ще те приютя в своите обятия...

 

 Събудена от полъха на вятъра,

 с дъх на нощ той ми шепти,

 че срещнал те е там, в безкрая

 и споделил си му, че ме обичаш ти.

 

 Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

 

 Оглеждайки се в кристалните води на океана,

 сякаш моят смях играе сред подводните скали,

 но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

 

 

 

Посветено отново на теб, Любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вес Жи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...