25 нояб. 2009 г., 10:40

Дори тогава...

1.2K 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

 и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

 аз съм твой единствен пристан,

 сътворен от безмълвни мечти.

 

Ела, ще те приютя в своите обятия...

 

 Събудена от полъха на вятъра,

 с дъх на нощ той ми шепти,

 че срещнал те е там, в безкрая

 и споделил си му, че ме обичаш ти.

 

 Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

 

 Оглеждайки се в кристалните води на океана,

 сякаш моят смях играе сред подводните скали,

 но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

 

 

 

Посветено отново на теб, Любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вес Жи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...