divata_20 (Вес Жи) divata_20 (Вес Жи)
16
25.11.2009 г., 10:40

Дори тогава...

1.2K 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

 и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

 аз съм твой единствен пристан,

 сътворен от безмълвни мечти.

 

Ела, ще те приютя в своите обятия...

 

 Събудена от полъха на вятъра,

 с дъх на нощ той ми шепти,

 че срещнал те е там, в безкрая

 и споделил си му, че ме обичаш ти.

 

 Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

 

 Оглеждайки се в кристалните води на океана,

 сякаш моят смях играе сред подводните скали,

 но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

 

 

 

Посветено отново на теб, Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вес Жи Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0