Сред мисли отчаяно самотни бродиш
и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,
аз съм твой единствен пристан,
сътворен от безмълвни мечти.
Ела, ще те приютя в своите обятия...
Събудена от полъха на вятъра,
с дъх на нощ той ми шепти,
че срещнал те е там, в безкрая
и споделил си му, че ме обичаш ти.
Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...
Оглеждайки се в кристалните води на океана,
сякаш моят смях играе сред подводните скали, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up