Nov 25, 2009, 10:40 AM

Дори тогава...

  Poetry » Love
1.2K 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

 и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

 аз съм твой единствен пристан,

 сътворен от безмълвни мечти.

 

Ела, ще те приютя в своите обятия...

 

 Събудена от полъха на вятъра,

 с дъх на нощ той ми шепти,

 че срещнал те е там, в безкрая

 и споделил си му, че ме обичаш ти.

 

 Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

 

 Оглеждайки се в кристалните води на океана,

 сякаш моят смях играе сред подводните скали,

 но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

 

 

 

Посветено отново на теб, Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вес Жи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...