Nov 25, 2009, 10:40 AM

Дори тогава... 

  Poetry » Love
931 1 2
Сред мисли отчаяно самотни бродиш
и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,
аз съм твой единствен пристан,
сътворен от безмълвни мечти.
Ела, ще те приютя в своите обятия...
Събудена от полъха на вятъра,
с дъх на нощ той ми шепти,
че срещнал те е там, в безкрая
и споделил си му, че ме обичаш ти.
Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...
Оглеждайки се в кристалните води на океана,
сякаш моят смях играе сред подводните скали, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вес Жи All rights reserved.

Random works
: ??:??