divata_20 (Вес Жи) divata_20 (Вес Жи)
16
Nov 25, 2009, 10:40 AM

Дори тогава...

  Poetry » Love
1.2K 1 2

Сред мисли отчаяно самотни бродиш

 и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,

 аз съм твой единствен пристан,

 сътворен от безмълвни мечти.

 

Ела, ще те приютя в своите обятия...

 

 Събудена от полъха на вятъра,

 с дъх на нощ той ми шепти,

 че срещнал те е там, в безкрая

 и споделил си му, че ме обичаш ти.

 

 Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...

 

 Оглеждайки се в кристалните води на океана,

 сякаш моят смях играе сред подводните скали,

 но всяка капка дъжд, която хванеш, докато вали...

ще ти напомня горчивината...

от зла орис, която иска да ни раздели...

 

 

 

Посветено отново на теб, Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вес Жи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0