11 mar 2015, 19:42

Дошло е времето...

  Poesía
446 0 2

До днес задавам си великите въпроси...
кои от нас са истински на таз земя,
щом има хора, дето ходят голи, боси,
а пък другите с колите си летят.
Когато някой ги осъжда там отгоре...
за всичките натрупани от грях богатства,
те влизат със наведени глави в затвора...
и така изчезват после с нагло бягство.
Тук народът негодува вечер смело,
на своята опразнена трапеза със ракия,
сетне слушат за поредния разстрелян,
как още една невинна жертва си отива.
И в миг задавам си великите въпроси...
кои от нас са истински на таз земя,
защото обществото отговорност носи,
дошло е времето да се събуди от съня!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой май не се
    събужда?
    Магия тежка ги държи.
    Ще продължава още малко.
    После всичко ще заспи.
    Ах,Родино, Ах, съдбино
    и ще спре да ни боли.... Поздрав и спокоен ден!
  • !!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...