Достойният мъж
895
0
0
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази
пред вас достойнството си ще запази.
И тежката обида той преглъща,
но с лоша дума мъжки не отвръща.
Разлюбен ли е със сърце- сираче
и на саме той търси да заплаче,
че без любов утеха не намира
и му сърцето от тъга умира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
