6.03.2020 г., 7:23 ч.

Достойният мъж 

  Поезия » Философска
562 0 0

И унижен, накаран да пълзи,

той рони вътрешно солени сълзи.

Принуден сол в торба да изяде,

пред други той не ще се издаде.

 

И може често по корем да лази

пред вас достойнството си ще запази.

И тежката обида той преглъща,

но с лоша дума мъжки не отвръща.

 

Разлюбен ли е със сърце- сираче

и на саме той търси да заплаче,

че без любов утеха не намира

и му сърцето от тъга умира. 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??