Достойният мъж
897
0
0
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази
пред вас достойнството си ще запази.
И тежката обида той преглъща,
но с лоша дума мъжки не отвръща.
Разлюбен ли е със сърце- сираче
и на саме той търси да заплаче,
че без любов утеха не намира
и му сърцето от тъга умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
