Mar 6, 2020, 7:23 AM

Достойният мъж

888 0 0

И унижен, накаран да пълзи,

той рони вътрешно солени сълзи.

Принуден сол в торба да изяде,

пред други той не ще се издаде.

 

И може често по корем да лази

пред вас достойнството си ще запази.

И тежката обида той преглъща,

но с лоша дума мъжки не отвръща.

 

Разлюбен ли е със сърце- сираче

и на саме той търси да заплаче,

че без любов утеха не намира

и му сърцето от тъга умира. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...