Достойният мъж

Mar 6, 2020, 7:23 AM

Poetry » Phylosophy

565 0 0

И унижен, накаран да пълзи,

той рони вътрешно солени сълзи.

Принуден сол в торба да изяде,

пред други той не ще се издаде.

И може често по корем да лази

пред вас достойнството си ще запази.

И тежката обида той преглъща,

но с лоша дума мъжки не отвръща.

Разлюбен ли е със сърце- сираче

и на саме той търси да заплаче,

че без любов утеха не намира

и му сърцето от тъга умира.

Please sign in with your account so you can comment and vote.