20 jun 2020, 16:27

Дотам и обратно

  Poesía » Otra
848 0 3

„Започва път от моя праг – 

животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак, 
тъй както хобит значи къща. 

Без него друг ще е света – 
различен леко и осъден,
но ти недей, недей рида,
защото той ще бъде тъжен. 

Кой знае, може би човек 
не може с елфите да види,
че за джудже, а и за теб 
приятел значи много, мили. 

Започва път от моят праг  –
животът някога все свършва,
но не за тоз, що знае как 
да тръгне,  ако ще се връща.

 

На Сър Иън Холм

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...