20.06.2020 г., 16:27

Дотам и обратно

846 0 3

„Започва път от моя праг – 

животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак, 
тъй както хобит значи къща. 

Без него друг ще е света – 
различен леко и осъден,
но ти недей, недей рида,
защото той ще бъде тъжен. 

Кой знае, може би човек 
не може с елфите да види,
че за джудже, а и за теб 
приятел значи много, мили. 

Започва път от моят праг  –
животът някога все свършва,
но не за тоз, що знае как 
да тръгне,  ако ще се връща.

 

На Сър Иън Холм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...