20.06.2020 г., 16:27

Дотам и обратно

843 0 3

„Започва път от моя праг – 

животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак, 
тъй както хобит значи къща. 

Без него друг ще е света – 
различен леко и осъден,
но ти недей, недей рида,
защото той ще бъде тъжен. 

Кой знае, може би човек 
не може с елфите да види,
че за джудже, а и за теб 
приятел значи много, мили. 

Започва път от моят праг  –
животът някога все свършва,
но не за тоз, що знае как 
да тръгне,  ако ще се връща.

 

На Сър Иън Холм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...