Jun 20, 2020, 4:27 PM

Дотам и обратно

  Poetry » Other
845 0 3

„Започва път от моя праг – 

животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак, 
тъй както хобит значи къща. 

Без него друг ще е света – 
различен леко и осъден,
но ти недей, недей рида,
защото той ще бъде тъжен. 

Кой знае, може би човек 
не може с елфите да види,
че за джудже, а и за теб 
приятел значи много, мили. 

Започва път от моят праг  –
животът някога все свършва,
но не за тоз, що знае как 
да тръгне,  ако ще се връща.

 

На Сър Иън Холм

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...