1 dic 2021, 14:51  

Дотолкова

  Poesía
2K 7 11

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко
все още за любов бленуват,
с прозрачна ледена жестокост
усмихват се и се целуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Проникновено, дълбоко и красиво! Препрочитам го и смисълът все си тече тихо и величествено!
  • Благодаря ти, Митванс Даром имам, даром давам
  • Имаш невероятна дарба, Дарина! Моите поздравления!
  • Настръхнах от студа в стиха.
    Поздрави !
  • Стрейнджър, думите съдържат безкрайности в себе си, лошото е, че тези безкрайности не намират безкрайности Словото = безкрайност, а Словото/безкрайността беше у Бога
    Благодаря на всички ви

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...