1 дек. 2021 г., 14:51  

Дотолкова

2K 7 11

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко
все още за любов бленуват,
с прозрачна ледена жестокост
усмихват се и се целуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Проникновено, дълбоко и красиво! Препрочитам го и смисълът все си тече тихо и величествено!
  • Благодаря ти, Митванс Даром имам, даром давам
  • Имаш невероятна дарба, Дарина! Моите поздравления!
  • Настръхнах от студа в стиха.
    Поздрави !
  • Стрейнджър, думите съдържат безкрайности в себе си, лошото е, че тези безкрайности не намират безкрайности Словото = безкрайност, а Словото/безкрайността беше у Бога
    Благодаря на всички ви

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...