1.12.2021 г., 14:51  

Дотолкова

2K 7 11

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко
все още за любов бленуват,
с прозрачна ледена жестокост
усмихват се и се целуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Проникновено, дълбоко и красиво! Препрочитам го и смисълът все си тече тихо и величествено!
  • Благодаря ти, Митванс Даром имам, даром давам
  • Имаш невероятна дарба, Дарина! Моите поздравления!
  • Настръхнах от студа в стиха.
    Поздрави !
  • Стрейнджър, думите съдържат безкрайности в себе си, лошото е, че тези безкрайности не намират безкрайности Словото = безкрайност, а Словото/безкрайността беше у Бога
    Благодаря на всички ви

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...