Доверие
Една калинка
ми кацна в ръката.
Червено бръмбарче
на черни цветя.
Но реши май,
че с мене ще пати.
Крилца разпери
и отлетя.
Нищо лошо
не бих ѝ направил.
Тъкмо се
позарадвах дори.
Но калинката
имаше право.
И не рискува
да провери.
По човешки -
направо си тръгна.
И реши
да гостува на друг.
Ако утре
се срещнем на ъгъл,
ще ѝ кимна.
Но с мене - дотук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
Моите почитания!
