Една калинка
ми кацна в ръката.
Червено бръмбарче
на черни цветя.
Но реши май,
че с мене ще пати.
Крилца разпери
и отлетя.
Нищо лошо
не бих ѝ направил.
Тъкмо се
позарадвах дори.
Но калинката
имаше право.
И не рискува
да провери.
По човешки -
направо си тръгна.
И реши
да гостува на друг.
Ако утре
се срещнем на ъгъл,
ще ѝ кимна.
Но с мене - дотук.
© Александър Белчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Моите почитания!