17.07.2009 г., 2:19 ч.

Доверие 

  Поезия
1149 0 7

Една калинка
ми кацна в ръката.
Червено бръмбарче
на черни цветя.
Но реши май,
че с мене ще пати.
Крилца разпери
и отлетя.
Нищо лошо
не бих ѝ направил.
Тъкмо се
позарадвах дори.
Но калинката
имаше право.
И не рискува
да провери.
По човешки -
направо си тръгна.
И реши
да гостува на друг.

Ако утре
се срещнем на ъгъл,
ще ѝ кимна.

Но с мене - дотук.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??