16 jun 2018, 18:25

Довиждане, България!

Poesía » Civil, Formas fijas

1.6K 3 4

Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят.
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.

„Прекрасно е в Германия! Вървете” –
Усмихва се учителката. – „Браво!”
Прегръща ги с ръцете си. И двете.
Сърцето ѝ да си вървят не дава.

Не иска да ги пусне за Германия.
Не може да им каже – „Останете”.
Отива си най-малката България.

Отекват за последно под небето
на детството звънливо гласовете.

Заминаха децата ни. В Германия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

С възхищение и майчина болка!!!

2018-12-23T10:55:40+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Нямам думи...

2018-12-23T10:52:26+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Жалката България - след гърците, турците, комунистите и сегашните "глобални либерали" - диви капиталисти, по-лоши от изброените дотук, какво им остава на младите, освен да се махнат. Не вярвам в България, докато ги има ветковци и всичките като тях - политици, профсъюзи, комуняги, либерали, банки, власт, измислени съдебни власти - видяхте ли пример в РУМЪНИЯ - УЖ ЗА ЗАКОННОСТ И РЕД, а как са манипулирали целия румънски народ и са го следили, както и най-долните комуняги не са могли и т.н., и т.н.

2018-09-28T14:14:07+03:00
Данида (Даниела)

Да идат, да видят! Пък може и да се върнат?

2018-06-17T18:41:13+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0