16 jun 2018, 18:25

Довиждане, България!

Poesía » Civil, Formas fijas

1.6K 3 4

Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят.
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.

„Прекрасно е в Германия! Вървете” –
Усмихва се учителката. – „Браво!”
Прегръща ги с ръцете си. И двете.
Сърцето ѝ да си вървят не дава.

Не иска да ги пусне за Германия.
Не може да им каже – „Останете”.
Отива си най-малката България.

Отекват за последно под небето
на детството звънливо гласовете.

Заминаха децата ни. В Германия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

С възхищение и майчина болка!!!

2018-12-23T10:55:40+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Нямам думи...

2018-12-23T10:52:26+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Жалката България - след гърците, турците, комунистите и сегашните "глобални либерали" - диви капиталисти, по-лоши от изброените дотук, какво им остава на младите, освен да се махнат. Не вярвам в България, докато ги има ветковци и всичките като тях - политици, профсъюзи, комуняги, либерали, банки, власт, измислени съдебни власти - видяхте ли пример в РУМЪНИЯ - УЖ ЗА ЗАКОННОСТ И РЕД, а как са манипулирали целия румънски народ и са го следили, както и най-долните комуняги не са могли и т.н., и т.н.

2018-09-28T14:14:07+03:00
Данида (Даниела)

Да идат, да видят! Пък може и да се върнат?

2018-06-17T18:41:13+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0