16.06.2018 г., 18:25

Довиждане, България!

1.5K 3 4

 

Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят. 
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.

 

„Прекрасно е в Германия! Вървете” –
Усмихва се учителката. – „Браво!”
Прегръща ги с ръцете си. И двете.
Сърцето ѝ да си вървят не дава.

 

Не иска да ги пусне за Германия.
Не може да им каже – „Останете”.
Отива си най-малката България.

 

Отекват за последно под небето
на детството звънливо гласовете.

 

Заминаха децата ни. В Германия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С възхищение и майчина болка!!!
  • Нямам думи...
  • Жалката България - след гърците, турците, комунистите и сегашните "глобални либерали" - диви капиталисти, по-лоши от изброените дотук, какво им остава на младите, освен да се махнат. Не вярвам в България, докато ги има ветковци и всичките като тях - политици, профсъюзи, комуняги, либерали, банки, власт, измислени съдебни власти - видяхте ли пример в РУМЪНИЯ - УЖ ЗА ЗАКОННОСТ И РЕД, а как са манипулирали целия румънски народ и са го следили, както и най-долните комуняги не са могли и т.н., и т.н.
  • Да идат, да видят! Пък може и да се върнат?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...