16 июн. 2018 г., 18:25

Довиждане, България!

1.6K 3 4

 

Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят. 
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.

 

„Прекрасно е в Германия! Вървете” –
Усмихва се учителката. – „Браво!”
Прегръща ги с ръцете си. И двете.
Сърцето ѝ да си вървят не дава.

 

Не иска да ги пусне за Германия.
Не може да им каже – „Останете”.
Отива си най-малката България.

 

Отекват за последно под небето
на детството звънливо гласовете.

 

Заминаха децата ни. В Германия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С възхищение и майчина болка!!!
  • Нямам думи...
  • Жалката България - след гърците, турците, комунистите и сегашните "глобални либерали" - диви капиталисти, по-лоши от изброените дотук, какво им остава на младите, освен да се махнат. Не вярвам в България, докато ги има ветковци и всичките като тях - политици, профсъюзи, комуняги, либерали, банки, власт, измислени съдебни власти - видяхте ли пример в РУМЪНИЯ - УЖ ЗА ЗАКОННОСТ И РЕД, а как са манипулирали целия румънски народ и са го следили, както и най-долните комуняги не са могли и т.н., и т.н.
  • Да идат, да видят! Пък може и да се върнат?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...