Драма
И пак потръпна Витоша,
обляна от лъчи.
Завихриха се облачета бели,
като прелитащи, разкършени брези.
Задуха вятърът немирен,
залюля една фиеста.
Повдигна той полите
на природата - невеста.
Оловен стана свитъкът от
бури, ненадейно.
Заудря град по челото ми, гневно.
И аз съм още в унес.
А тази драма древна
сега клокочи трайно и
бавно ме обзема.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
