20 oct 2010, 13:07

Драма 

  Poesía » Del paisaje
789 0 14

И пак потръпна Витоша,

обляна от лъчи.

Завихриха се облачета бели,

като прелитащи, разкършени брези.

Задуха вятърът немирен,

залюля една фиеста.

Повдигна  той  полите

на природата  - невеста.

Оловен стана свитъкът от

бури, ненадейно.

Заудря град по челото ми, гневно.

И  аз съм още в унес.

А тази драма древна

сега клокочи трайно и

бавно ме обзема.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??