Драма
И пак потръпна Витоша,
обляна от лъчи.
Завихриха се облачета бели,
като прелитащи, разкършени брези.
Задуха вятърът немирен,
залюля една фиеста.
Повдигна той полите
на природата - невеста.
Оловен стана свитъкът от
бури, ненадейно.
Заудря град по челото ми, гневно.
И аз съм още в унес.
А тази драма древна
сега клокочи трайно и
бавно ме обзема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
