monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
20.10.2010 г., 13:07 ч.

Драма 

  Поезия » Пейзажна
730 0 14

И пак потръпна Витоша,

обляна от лъчи.

Завихриха се облачета бели,

като прелитащи, разкършени брези.

Задуха вятърът немирен,

залюля една фиеста.

Повдигна  той  полите

на природата  - невеста.

Оловен стана свитъкът от

бури, ненадейно.

Заудря град по челото ми, гневно.

И  аз съм още в унес.

А тази драма древна

сега клокочи трайно и

бавно ме обзема.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??