20 окт. 2010 г., 13:07

Драма 

  Поэзия » Пейзажная
816 0 14
И пак потръпна Витоша,
обляна от лъчи.
Завихриха се облачета бели,
като прелитащи, разкършени брези.
Задуха вятърът немирен,
залюля една фиеста.
Повдигна той полите
на природата - невеста.
Оловен стана свитъкът от
бури, ненадейно.
Заудря град по челото ми, гневно.
И аз съм още в унес. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Предложения
: ??:??