1 mar 2008, 11:21

Драма без сълзи

  Poesía
855 0 18

Без риск

                живеем.

Без надежди

                        се будим.

Без натиск

                     се обичаме.

Не се губим в нежности,

не се стараем да сме романтични.

Обърнати с лице към живота си,

любим се заедно, а всъщност сме толкова сами.

Не ни разсейват онези странни пеперуди,

всичките ни срещи са точно запланувани.

Без искри

                  очите ни.

Без лъчи

                 ръцете ни.

Без тръпка

                     телата ни

заспиват пак гръб до гръб притихнали...

Луната огрява отломките от мостовете помежду ни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много докосващо.За съжаление точно така се получава...всичко до болка еднакво и безцветно.

    Без тръпка
    телата ни
    заспиват пак гръб до гръб притихнали...
    Луната огрява отломките от мостовете помежду ни.
  • Много ми хареса,миличка!Жлако,че чак днес успях да го прочета.Оригинално си казала всичко...за жалост си е така..понякога просто животът ни се превръща в сиво ежедневие!Поздравчета!
  • Много ми хареса!Чувства,емоции-това му е хубавото!Поздрав за прекрасния стих!
  • Много хубаво!Честита Баба Марта!!!
  • Стихът ти е супер. Много тъжен, защото много точно изразява действителността, когато двама човека свикнат един с друг до болка. Поздравчета от мен !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...