Mar 1, 2008, 11:21 AM

Драма без сълзи

  Poetry
854 0 18

Без риск

                живеем.

Без надежди

                        се будим.

Без натиск

                     се обичаме.

Не се губим в нежности,

не се стараем да сме романтични.

Обърнати с лице към живота си,

любим се заедно, а всъщност сме толкова сами.

Не ни разсейват онези странни пеперуди,

всичките ни срещи са точно запланувани.

Без искри

                  очите ни.

Без лъчи

                 ръцете ни.

Без тръпка

                     телата ни

заспиват пак гръб до гръб притихнали...

Луната огрява отломките от мостовете помежду ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много докосващо.За съжаление точно така се получава...всичко до болка еднакво и безцветно.

    Без тръпка
    телата ни
    заспиват пак гръб до гръб притихнали...
    Луната огрява отломките от мостовете помежду ни.
  • Много ми хареса,миличка!Жлако,че чак днес успях да го прочета.Оригинално си казала всичко...за жалост си е така..понякога просто животът ни се превръща в сиво ежедневие!Поздравчета!
  • Много ми хареса!Чувства,емоции-това му е хубавото!Поздрав за прекрасния стих!
  • Много хубаво!Честита Баба Марта!!!
  • Стихът ти е супер. Много тъжен, защото много точно изразява действителността, когато двама човека свикнат един с друг до болка. Поздравчета от мен !

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...