1.03.2008 г., 11:21

Драма без сълзи

850 0 18

Без риск

                живеем.

Без надежди

                        се будим.

Без натиск

                     се обичаме.

Не се губим в нежности,

не се стараем да сме романтични.

Обърнати с лице към живота си,

любим се заедно, а всъщност сме толкова сами.

Не ни разсейват онези странни пеперуди,

всичките ни срещи са точно запланувани.

Без искри

                  очите ни.

Без лъчи

                 ръцете ни.

Без тръпка

                     телата ни

заспиват пак гръб до гръб притихнали...

Луната огрява отломките от мостовете помежду ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много докосващо.За съжаление точно така се получава...всичко до болка еднакво и безцветно.

    Без тръпка
    телата ни
    заспиват пак гръб до гръб притихнали...
    Луната огрява отломките от мостовете помежду ни.
  • Много ми хареса,миличка!Жлако,че чак днес успях да го прочета.Оригинално си казала всичко...за жалост си е така..понякога просто животът ни се превръща в сиво ежедневие!Поздравчета!
  • Много ми хареса!Чувства,емоции-това му е хубавото!Поздрав за прекрасния стих!
  • Много хубаво!Честита Баба Марта!!!
  • Стихът ти е супер. Много тъжен, защото много точно изразява действителността, когато двама човека свикнат един с друг до болка. Поздравчета от мен !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...