Без риск
живеем.
Без надежди
се будим.
Без натиск
се обичаме.
Не се губим в нежности,
не се стараем да сме романтични.
Обърнати с лице към живота си,
любим се заедно, а всъщност сме толкова сами.
Не ни разсейват онези странни пеперуди,
всичките ни срещи са точно запланувани.
Без искри
очите ни.
Без лъчи
ръцете ни.
Без тръпка
телата ни
заспиват пак гръб до гръб притихнали...
Луната огрява отломките от мостовете помежду ни...
© Таня Атанасова Всички права запазени
Без тръпка
телата ни
заспиват пак гръб до гръб притихнали...
Луната огрява отломките от мостовете помежду ни.