1 мар. 2008 г., 11:21

Драма без сълзи

859 0 18

Без риск

                живеем.

Без надежди

                        се будим.

Без натиск

                     се обичаме.

Не се губим в нежности,

не се стараем да сме романтични.

Обърнати с лице към живота си,

любим се заедно, а всъщност сме толкова сами.

Не ни разсейват онези странни пеперуди,

всичките ни срещи са точно запланувани.

Без искри

                  очите ни.

Без лъчи

                 ръцете ни.

Без тръпка

                     телата ни

заспиват пак гръб до гръб притихнали...

Луната огрява отломките от мостовете помежду ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много докосващо.За съжаление точно така се получава...всичко до болка еднакво и безцветно.

    Без тръпка
    телата ни
    заспиват пак гръб до гръб притихнали...
    Луната огрява отломките от мостовете помежду ни.
  • Много ми хареса,миличка!Жлако,че чак днес успях да го прочета.Оригинално си казала всичко...за жалост си е така..понякога просто животът ни се превръща в сиво ежедневие!Поздравчета!
  • Много ми хареса!Чувства,емоции-това му е хубавото!Поздрав за прекрасния стих!
  • Много хубаво!Честита Баба Марта!!!
  • Стихът ти е супер. Много тъжен, защото много точно изразява действителността, когато двама човека свикнат един с друг до болка. Поздравчета от мен !

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...