19 feb 2017, 11:58

Драматично

2K 3 10

Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.

Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“

В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,

свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.

А благоверният прави се на симпатичен…

Боже мой! Насреща ми страшно тиганът върти!

Подвива опашка образът клет, драматичен,

листът се свива, химикалът изпада дори…

„О, скъпи, цяла седмица, а днес ли се сети?

До магазина изтичай и храна си купи!“

Отпуска се мъжката длан… Ох, колко е тежка!

…И на листа бял лепва тиган с яйца на очи…

 Смее се: „Аз ще си ги ям! Сам! Пък ти си лети!“

Е, хвъркам си… Но избягаха образ и муза!

Попоглеждам яйцата… Преглъщам… Стискам зъби!

Наредих се сега! На гладно, иди ги гони!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Илияна и Латинка, приятно ми е, че съм ви усмихнала! Благодаря!

  • Успех!
  • Усмихна ме! Благодаря! Поздрави!
  • Силвия, Кети и Роби, радвам се, че прочитът ви е доставил удоволствие! Роби, това стихотворение е вдъхновено от твоето "Поезия така не може да се пише!..." Без твоето, сигурно и моето нямаше да го има. Благодаря!
  • Прочетох с удоволствие, Роси, и се насладих на чувството ти за хумор!...
    Благодаря, че направи вечерта ми по-приятна!...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...