Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен…
Боже мой! Насреща ми страшно тиганът върти!
Подвива опашка образът клет, драматичен,
листът се свива, химикалът изпада дори…
„О, скъпи, цяла седмица, а днес ли се сети?
До магазина изтичай и храна си купи!“
Отпуска се мъжката длан… Ох, колко е тежка!
…И на листа бял лепва тиган с яйца на очи… ...