3 oct 2025, 10:54

Драскотина

  Poesía
197 2 1

ДРАСКОТИНА

 

... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни, 
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни, 
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер,
хлапета две три бръмбарчета гонят – и четири във своите глави,

 

и старата рускиня – баба Соня, гълчи ги в прегорелите треви,
трепери октомврийският следобед от слънце, вятър, сол и светлина,
бе просто ден, дошъл за глътка обич – и как си тръгна, никой не узна, 
то, и животът точно тъй си мина – един случаен минувач по мрак.
Остана на дланта ми драскотина – за спомен от добрия котарак. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...