Драскотина
ДРАСКОТИНА
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер,
хлапета две три бръмбарчета гонят – и четири във своите глави,
и старата рускиня – баба Соня, гълчи ги в прегорелите треви,
трепери октомврийският следобед от слънце, вятър, сол и светлина,
бе просто ден, дошъл за глътка обич – и как си тръгна, никой не узна,
то, и животът точно тъй си мина – един случаен минувач по мрак.
Остана на дланта ми драскотина – за спомен от добрия котарак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ