Драскотина

ДРАСКОТИНА

... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни, 
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни, 
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер,
хлапета две три бръмбарчета гонят – и четири във своите глави,

и старата рускиня – баба Соня, гълчи ги в прегорелите треви,
трепери октомврийският следобед от слънце, вятър, сол и светлина,
бе просто ден, дошъл за глътка обич – и как си тръгна, никой не узна, 
то, и животът точно тъй си мина – един случаен минувач по мрак.
Остана на дланта ми драскотина – за спомен от добрия котарак.