Oct 3, 2025, 10:54 AM

Драскотина

  Poetry
194 2 1

ДРАСКОТИНА

 

... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни, 
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни, 
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер,
хлапета две три бръмбарчета гонят – и четири във своите глави,

 

и старата рускиня – баба Соня, гълчи ги в прегорелите треви,
трепери октомврийският следобед от слънце, вятър, сол и светлина,
бе просто ден, дошъл за глътка обич – и как си тръгна, никой не узна, 
то, и животът точно тъй си мина – един случаен минувач по мрак.
Остана на дланта ми драскотина – за спомен от добрия котарак. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...