3 abr 2011, 21:32

Древна монета

  Poesía
675 0 3



ДРЕВНА МОНЕТА

Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак.

Държах я в ръцете, мазолести, мръсни.
Монетата малка - медно парче.
Потърках я леко с калните пръсти,
може би пръв след онова древно хлапе.

А може и тракиец на възраст
да е притежавал тази пара.
Може да е част от заплатата,
от последната, тежка война...

Може и сараф безогледен
като лихва да я е взел,
от плебей болен и бледен...
Последния залък на човека отнел.

Може стрели да е купувал,
незнаен воин-ветеран.
Ресто му върнали - медна парица,
и в кесията той я прибрал.

Може дори да е от паничката,
от парсата на просяка сляп.
Тревожи ме мисъл само едничка:
ще мога ли с нея да си купя аз хляб?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....