3 abr 2011, 21:32

Древна монета

  Poesía
677 0 3



ДРЕВНА МОНЕТА

Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак.

Държах я в ръцете, мазолести, мръсни.
Монетата малка - медно парче.
Потърках я леко с калните пръсти,
може би пръв след онова древно хлапе.

А може и тракиец на възраст
да е притежавал тази пара.
Може да е част от заплатата,
от последната, тежка война...

Може и сараф безогледен
като лихва да я е взел,
от плебей болен и бледен...
Последния залък на човека отнел.

Може стрели да е купувал,
незнаен воин-ветеран.
Ресто му върнали - медна парица,
и в кесията той я прибрал.

Може дори да е от паничката,
от парсата на просяка сляп.
Тревожи ме мисъл само едничка:
ще мога ли с нея да си купя аз хляб?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...