3.04.2011 г., 21:32

Древна монета

678 0 3



ДРЕВНА МОНЕТА

Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак.

Държах я в ръцете, мазолести, мръсни.
Монетата малка - медно парче.
Потърках я леко с калните пръсти,
може би пръв след онова древно хлапе.

А може и тракиец на възраст
да е притежавал тази пара.
Може да е част от заплатата,
от последната, тежка война...

Може и сараф безогледен
като лихва да я е взел,
от плебей болен и бледен...
Последния залък на човека отнел.

Може стрели да е купувал,
незнаен воин-ветеран.
Ресто му върнали - медна парица,
и в кесията той я прибрал.

Може дори да е от паничката,
от парсата на просяка сляп.
Тревожи ме мисъл само едничка:
ще мога ли с нея да си купя аз хляб?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...