ДРЕВНА МОНЕТА
Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак.
Държах я в ръцете, мазолести, мръсни.
Монетата малка - медно парче.
Потърках я леко с калните пръсти,
може би пръв след онова древно хлапе.
А може и тракиец на възраст
да е притежавал тази пара.
Може да е част от заплатата,
от последната, тежка война...
Може и сараф безогледен
като лихва да я е взел,
от плебей болен и бледен...
Последния залък на човека отнел.
Може стрели да е купувал,
незнаен воин-ветеран.
Ресто му върнали - медна парица,
и в кесията той я прибрал.
Може дори да е от паничката,
от парсата на просяка сляп.
Тревожи ме мисъл само едничка:
ще мога ли с нея да си купя аз хляб?
© Ник Желев Всички права запазени